Как несигурността и дезинформацията създават теоретици на конспирацията

 

Снимка: Боб Корн / Shutterstock.com

На 29 август 2020 г. в Берлин, Германия се събраха 18 хиляди души, една част от тях отричащи съществуването на COVID-19, а други оспорващи взетите решения за неговото ограничаване. Сред събралите се имаше всякакви теоретици на конспирацията, вярващи в кемтрейлс, последователи на QAnon, привърженици на борбата срещу ваксинацията, хомеопати, хора като Робърт Кенеди-младши и десни екстремисти, които, развявайки знамена на Третия райх, се опитаха да щурмуват Райхстага – седалището на германския парламент.

Седмица по-късно, на 5 септември, дойде ред на Рим. Хиляда и пестстотин души се озоваха на площад Бока дела Верита, които отричаха съществуването на COVID-19, демонстрираха липсата на маски и крещяха срещу „здравната диктатура“, наложена от правителството. Отново от сцената се изказваха антиваксъри, отричащи 5G и представители на Forza Nuova (екстремистка крайнодясна група, която организира протеста), които обявиха Тръмп и Путин за приятели на човечеството, като същевременно се изказаха срещу обичайните си мишени, присъщи за всички теоретици на коснпирацията: Новия световен ред, Бил Гейтс, Хилъри Клинтън, Барак Обама, Джордж Сорос и други.

Не след дълго дойде 6 януари 2021 г., когато Капитолият в Съединените щати беше нападнат от подобна смесица от теоретици на конспирацията, вярващи в QAnon и десничарски бойци.

Със сигурност тези събития включват объркани и уплашени хора, които са се чувставали неудовлетворени от живота си и от настоящата ситуация. Но в случая с най-убедените, какво ги кара да отричат истината? И правилно ли е да наричаме тези хора отрицатели?

„Характерно за лъжата е, че се представя за истина... Когато една съчинена приказка е добре измислена, тя не съдържа в себе си средства, за да бъде разрушена като такава“, пише френският историк Пиер Видал Наке (2005). Той има предвид ревизионизма по отношение на Холокоста, но разсъжденията му всъщност са валидни за всяка форма на отричане.

Онези, които отричат кацането на Луната, еволюцията, глобалното затопляне, Холокоста, ковид или победата на президента Байдън, понякога живеят в затворен свят. Това е място, където се стига до заключения, преди да се разполага с всички факти, и хората се заблуждават на различни нива, вярвайки, че са независими мислители или защитници на истината. Те никога не осъзнават, че са прегърнали вяра, която може да съществува само, ако не се съобразява с фактите и истината.

Ясно е, че се сблъскваме с хора, които са решили да смятат фактите и научните доказателства за незадължителни – хора, за които това, в което вярват, е по-важно от това, което показват фактите. Но би било грешка да мислим, че те са просто параноици или луди.

Разликата между тези, които вярват в теории на конспирацията, и тези, които не вярват, не трябва да се тълкува като противопоставяне между болни и здрави хора. Това не са параноиците от едната страна и рационалните хора от другата, а по-скоро съревнование между различни версии и източници, насочени към разбирането на социалната реалност.

Разбира се, не всяко тълкуване на дадено събитие е еднакво валидно. Различните версии могат да бъдат рационално анализирани и сравнени, за да се разбере кои обяснения са оправдани и кои не.

За да се случи това, са необходими мотивация, интереси, познавателни умения и желание за задълбочено изучаване; това са все ресурси, които използваме ежедневно при решаването на най-важните проблеми на нашето съществуване, но които по очевидни икономически причини не можем да прилагаме в много други важни области.

Теориите на конспирацията и отричането могат да се разглеждат накратко като един от начините, по които хората обясняват реалността на определени събития. Те приписват смисъл на фрагментирания свят, характеризиращ се с несигурност - свят, който често отхвърлят - и по този начин намаляват чувството си за тревожност.

Последните проучвания потвърждават, че състоянието на тревожност може да подтикне хората да мислят по начин, който е по-близък до конспиративния манталитет. През май 2018 г. Американската психиатрична асоциация представи резултатите от проучване, проведено в Съединените щати, които показват, че 39% от американците са по-тревожни, отколкото са били през предходната година, особено по отношение на здравето, взаимоотношенията, сигурността, политиката и икономиката (American Psychiatric Association 2019).

Данните се потвърждават и от други доклади, като например друго проучване на Pew Research Center от същата година, според което мнозинството от демократите и републиканците смятат, че през последните години партията им е загубила позиции по въпроси, които те смятат за важни (Loggia 2019). Би било интересно да се знае днес, след опита за държавен преврат на Тръмп с помощта на дезинформация и конспиративни теории, какво мислят американците по тези въпроси.

Тези екзистенциални кризи, съчетани с идеята, че нямаш думата по важни въпроси, подхранват конспиративното мислене. В такива ситуации конспиративните теории предлагат утеха, защото осигуряват удобни изкупителни жертви и правят света да изглежда по-прост и по-контролируем, отколкото е в действителност.

Накратко, тези хора могат да повярват, че ако нямаше лоши хора, всичко щеше да е наред. Вместо това тези, които не вярват в теориите на конспирацията, просто трябва да признаят, че лошите неща или нещата, които не ни харесват, се случват и са извън нашия контрол.

Изглежда, че в действие влизат механизми за защита на самоуважението, които позволяват на човека да припише отговорността за собственото си неблагополучие или за ценностите си на конкретни субекти или на системата като цяло.

Следователно въпросът е да се намери начин да се противодейства на конспиративните теории, без да се поставя под съмнение самоличността на дадено лице. Както Джоан Милър, професор по политически науки в Университета на Минесота, и колегите ѝ казват: „не трябва да атакуваме индивидуалните убеждения, а по-скоро причините, които карат хората да вярват в теориите на конспирацията“ (Miller et al. 2016).

Това означава да се работи за повишаване на доверието на гражданите в институциите и в управляващите, но също така и да се преодолее дълбокото чувство на тревога, което заобикаля хората пред лицето на един сложен - и в много отношения плашещ - свят. Защо има конспиративни теории за изборите през 2020 г., за атаките от 11 септември или, дори преди това, за убийството на президента Кенеди? Защо се отхвърля идеята за пандемия, която поставя цялата планета в криза? Защото това са непредсказуеми (или нежелани от мнозина, както в случая със загубата на Тръмп) събития, които като такива са ужасяващи. Ако дори най-силната държава в света - Съединените щати, нейният президент или дори цялата планета, не могат да се смятат за безопасни, то това означава, че никой от нас никога не може да бъде наистина в безопасност. И именно това ни плаши.

Много по-успокоително е да мислим, че тези събития са резултат от сложни планове, подготвени от някакъв могъщ, скрит, зъл сговор. Да вярваш в това е равносилно на това да смяташ, че някой винаги контролира ситуацията в света, дори и да е някой с лоши намерения.Това означава, че не сме по милост на случайността и че в най-лошия случай трябва само да намерим начин да отстраним „лошите“ от играта.

Можете да си представите как се борите срещу евреите, Джордж Сорос, Бил Гейтс, Джо Байдън или дори срещу рептилиите и сатанистите. Но да се бориш срещу случайността и непредсказуемото е невъзможно.

Масимо Полидоро
Skeptical Inquirer, Vol. 45, No. 5 – September/October 2021

Препратки:

1. American Psychiatric Association. 2019. Americans’ overall level of anxiety about health, safety and finances remain high (May 20). Available online at https://www.psychiatry.org/newsroom/news-releases/americansoverall-level-of-anxiety-about-health-safetyand-finances-remain-high.

2. Loggia, J. 2019. Republicans, Democrats both see less reason for optimism in 2019 than they did in 2018. Pew Research Center ( January 29). Available online at https://www.pewresearch.org/fact-tank/2019/01/29/republicans-democrats-both-see-less-reason-foroptimism-in-2019-than-they-did-in-2018/.

3. Miller, Joanne M., Kyle L. Saunders, and Christina E. Farhart. 2016. Conspiracy endorsement as motivated reasoning: The moderating roles of political knowledge and trust. American Journal of Political Science 60(4): 824–844. Available online at www.jstor.org/stable/24877458.

4. Vidal-Naquet, P. 2005. Les assassins de la mémoire. Paris, France: La decouverte.